Дори светът да грохне
На болката, в далечния ù край,
закичих мил подарък – грозни спомени,
а после я запитах: „Я познай
къде си крие зъбите оголени
оная попревтасала мома,
нарамила коса? И бий ù дузпата!”
Ще грабна пак китарата сега,
не искам да надпея хлевоустата,
а само да ù кажа как наглед,
дори и всеобжалваните парии,
изстрадваме поредния куплет
от тежките ни песни. Пледоарии
не слушаме, че писна ни от тях.
Не е ли ясно – тъжно поколение,
закърмено със рок-енд-рол и грях,
не иска тези гнусни представления.
Дори светът да грохне покрай мен,
не ще вървя след всяко скудоумие.
Келеш съм аз, от думи опетнен,
но мислите ми не познават глумите
на гледани в саксии господá.
Аз крача пак преметнал стара раница,
през грозни пепелища все вървя,
а в моя свят отдавна няма граници!
© Илко Карайчев All rights reserved.
