На болката, в далечния ù край,
закичих мил подарък – грозни спомени,
а после я запитах: „Я познай
къде си крие зъбите оголени
оная попревтасала мома,
нарамила коса? И бий ù дузпата!”
Ще грабна пак китарата сега,
не искам да надпея хлевоустата,
а само да ù кажа как наглед,
дори и всеобжалваните парии,
изстрадваме поредния куплет
от тежките ни песни. Пледоарии ...