,,Дори тревите приспани,
будна само сянката
на любимия..."
Аксиния Михайлова
... Който си отива
на зазоряване...
А
белите чаршафи
ще пазят спомена
за неговото тяло
и мириса
на червени рози -
букета,
който
той
ми
подари...
И
бялото
шампанско
остава
недопито
до
нощната
ми
лампа
все още...
Но...
събуждам се
и
всичко
е
било
неистинно,
а
само
в съня ми
вълшебно
съществуваше...
Lina Vira Assa Amy
© Евелина Аврамова Все права защищены