May 31, 2008, 12:44 PM

Дори тревите приспани

  Poetry » Love
1.2K 0 3

,,Дори тревите приспани,

будна само сянката

на любимия..."

               Аксиния Михайлова

... Който си отива

на зазоряване...

А

белите чаршафи

ще пазят спомена

за неговото тяло

и мириса

на червени рози -

букета,

който

той

ми

подари...

И

бялото

шампанско

остава

недопито

до

нощната

ми

лампа

все още...

Но...

събуждам се

и

всичко

е

било

неистинно,

а

само

в съня ми

вълшебно

съществуваше...

Lina Vira Assa Amy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...