16 мая 2012 г., 15:36  

Дори в дъжда

809 0 1

Вървя самотна под дъжда,
сърцето ми се свива!
Казвам си наум:
"Ех, да си до мен!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!"
Капките се стичат по лицето ми -
бяха твойте устни!
Целуваше ме нежно ти!
Исках да извикам на високо:
"Сърце мое, обичам те!"
Потрепваше цялото ми тяло
под мократа ми блуза -
докосваха ме твоите ръце!
Прегръщаше душата ми невинна!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!
О, миг поспри!
Моля те, поспри!
Погледнах към небето!
Беше сън това!
Нямаше дори дъжда!
А колко много искам този дъжд!
И лъжлив да бъде той!
Сърце мое!
Обичам те... дори в дъжда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честна дума, съчувствам на публикуващите редактори. Шансът аз да си причиня прочита на нещо такова е 50 на 50. А те нямат избор.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...