Вървя самотна под дъжда,
сърцето ми се свива!
Казвам си наум:
"Ех, да си до мен!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!"
Капките се стичат по лицето ми -
бяха твойте устни!
Целуваше ме нежно ти!
Исках да извикам на високо:
"Сърце мое, обичам те!"
Потрепваше цялото ми тяло
под мократа ми блуза -
докосваха ме твоите ръце!
Прегръщаше душата ми невинна!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!
О, миг поспри!
Моля те, поспри!
Погледнах към небето!
Беше сън това!
Нямаше дори дъжда!
А колко много искам този дъжд!
И лъжлив да бъде той!
Сърце мое!
Обичам те... дори в дъжда!