16.05.2012 г., 15:36  

Дори в дъжда

810 0 1

Вървя самотна под дъжда,
сърцето ми се свива!
Казвам си наум:
"Ех, да си до мен!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!"
Капките се стичат по лицето ми -
бяха твойте устни!
Целуваше ме нежно ти!
Исках да извикам на високо:
"Сърце мое, обичам те!"
Потрепваше цялото ми тяло
под мократа ми блуза -
докосваха ме твоите ръце!
Прегръщаше душата ми невинна!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!
О, миг поспри!
Моля те, поспри!
Погледнах към небето!
Беше сън това!
Нямаше дори дъжда!
А колко много искам този дъжд!
И лъжлив да бъде той!
Сърце мое!
Обичам те... дори в дъжда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честна дума, съчувствам на публикуващите редактори. Шансът аз да си причиня прочита на нещо такова е 50 на 50. А те нямат избор.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...