ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
16 окт. 2010 г., 01:41

Дори за миг... 

  Поэзия
944 0 7

ДОРИ ЗА МИГ...

 

Дори за миг не мога да забравя,

че ти си мойта сбъдната мечта.

Ръженът й вълшебен  пак изравя

искрящи спомени от пепелта.

 

И както някога се  озаряват

две грейнали от щастие лица.

А чувствата... те сякаш оживяват,

в безумно влюбените ни  сърца.

 

Бездушна като някакъв чиновник,

без капка милосърдие към нас,

камбанката на градския часовник

отмерва всеки отминаващ час.

 

Но тя от бронз безчувствен е отлята

и няма как любов да заглуши.

За нея... обичта е непозната -

камбанките се раждат без души.

 

Дори камбаните на древна катедрала,

да почнат с пълна сила да ечат,

сърцата ни...  като в концертна зала,

ще чуват спомените как  звучат.

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??