Дори за миг...
ДОРИ ЗА МИГ...
Дори за миг не мога да забравя,
че ти си мойта сбъдната мечта.
Ръженът й вълшебен пак изравя
искрящи спомени от пепелта.
И както някога се озаряват
две грейнали от щастие лица.
А чувствата... те сякаш оживяват,
в безумно влюбените ни сърца.
Бездушна като някакъв чиновник,
без капка милосърдие към нас,
камбанката на градския часовник
отмерва всеки отминаващ час.
Но тя от бронз безчувствен е отлята
и няма как любов да заглуши.
За нея... обичта е непозната -
камбанките се раждат без души.
Дори камбаните на древна катедрала,
да почнат с пълна сила да ечат,
сърцата ни... като в концертна зала,
ще чуват спомените как звучат.
© Христо Запрянов All rights reserved.
