Доспехи
Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив,
не мога в тях да се огледам.
Остана само спомен жив
за поколенията да предам.
Борих се с живота аз докрай,
не се оставих да ме победи.
В тази битка силния познай,
по доспехите оставил е следи.
Слагам ги отново и така тежат -
скърцат, уморени като мен,
но допусна ли в скрина да лежат,
значи от живота съм сломен.
Ще вдигна тях и стария си меч,
високо, с двете си ръце от кал.
Оцелели те сред яростната сеч -
символ за какво съм аз живял.
Доблестта си ревностно опазих,
препускащ по земята знойна.
Противник в битка не намразих,
водещ гордо армия достойна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены