23.03.2025 г., 11:07

Доспехи

341 1 0

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.

 

Сега са те в цвят ръждив,
не мога в тях да се огледам.
Остана само спомен жив
за поколенията да предам.

 

Борих се с живота аз докрай,
не се оставих да ме победи.
В тази битка силния познай,
по доспехите оставил е следи.

 

Слагам ги отново и така тежат -
скърцат, уморени като мен,
но допусна ли в скрина да лежат,
значи от живота съм сломен.

 

Ще вдигна тях и стария си меч,
високо, с двете си ръце от кал.
Оцелели те сред яростната сеч -
символ за какво съм аз живял.

 

Доблестта си ревностно опазих,
препускащ по земята знойна.
Противник в битка не намразих,
водещ гордо армия достойна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...