Достатъчно
ДОСТАТЪЧНО
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
и удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук –
да види как потъва ден
от безизходност поразен.
И как нощта да победя,
когато е всесилна тя,
издигната на пиедестал,
кьдето ритъмът е спрял
и метнал мъртвия воал?
Живеем в мъртви светове.
Нерадост времето кове,
а справедливостта е мит,
отгледан като рядък вид.
Невежеството е закон,
насилието – яхнат кон,
понесъл силния юмрук.
Това не стига ли до тук?
Къде да търся светлина?
Залезе плахата луна.
Светкавица раздра тъмата
и гръм разплака тишината
Денят в сълзите се облече.
Небето плисна и потече,
но аз не спирам. Удрям пак,
но - вместо лъч - пристига мрак...
Май всичко вече си отива?
Търсете Божията нива!
На нея вий се посветете –
орете, сейте! Работете,
докато още има време,
посейте само здраво семе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
