7.07.2016 г., 10:53 ч.

Достатъчно 

  Поезия » Друга
645 0 20

                                                   ДОСТАТЪЧНО

                                  

                                            Но как, кажете ми, да спра,

                                            когато ден в нощта градя?

                                            и удрям, удрям чук след чук...

                                            Дано да дойде някой тук –

                                            да види как потъва ден              

                                            от безизходност поразен.

                                            

                                            И как нощта да победя,    

                                            когато е всесилна тя,

                                            издигната на пиедестал,

                                            кьдето ритъмът е спрял

                                            и метнал мъртвия воал?

                                            Живеем в мъртви светове.

                                            

                                            Нерадост времето кове,

                                            а справедливостта е мит,

                                            отгледан като рядък вид.

                                            Невежеството е закон,

                                            насилието – яхнат кон,

                                            понесъл силния юмрук.

                             

                                            Това не стига ли до тук?

                                            Къде да търся светлина?

                                            Залезе плахата луна.

                                            Светкавица раздра тъмата

                                            и гръм разплака тишината

                                            Денят в сълзите се облече.

                                            Небето плисна и потече,

                                            но аз не спирам. Удрям пак,

                                            но - вместо лъч - пристига мрак...

                                                                                       

 

                                            Май всичко вече си отива?

                                            Търсете Божията нива!

                                            На нея вий се посветете –

                                            орете, сейте! Работете,

                                            докато още има време,

                                            посейте само здраво семе!                                               

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво !
  • Здравей, Раде - благодаря ти за добрите думи1
    Желая ти спокойна вечер!
  • Впечатляващо и запомнящо се стихо! Здрасти, Стойне!
  • Аз също се радвам на любезното ти посрещане, благодаря за милите думи! Дано Бог ни закриля по-дълго да сме заедно!
    Желая ти хубава вечер!
  • Радвам се, че публикуваш отново. Поздравления, Стойна!
  • Десислава, Владислав,Катя, Владимир - Благодаря ви зя вниманието
    и позитивните коментари!Желая на всички нови творчески успехи!
  • Много ми хареса! Браво, Стойна!
  • Гавраил, Людмил -благодаря за приятното посрещане и на двамата!
    Желая ви хубав ден и нови творчески успехи! Бъдете здрави!
  • Добро завръщане, Стойне! Усеща се горчивина, неудовлетвореност, протест, но и хъс.
  • Не е достатъчно.Ще удряме докато успеем.Много актуален стих.Радвам се на завръщането ти.
    Поздрав от мен!
  • Хареса ми стиха ти, Стойне!Поздравления!
  • хубав стих!
  • Благодаря за вниманието, Любомире!И аз се радвам, че съм отново сред вас! Хубав ден!
  • Радвам се, че се завърна и отново ни радваш със стойностна поезия!
  • Кети, Марина, Исмаил, трогната съм от вниманието и съпричастието към творбата ми -
    благодаря ви ! Желая ви творчески успехи!
  • Браво, браво, Стойна! Възхитен съм!
  • Да..., всичко - с времето си....!!!
  • Страхотно послание! Много изстрадана мъдрост има в твоя стих!
  • Благодаря ти, мила Руми! Мнението ти е много важно за мене.
    Желая ти хубав ден и нови творчески успехи! Стойна
  • Много силно послание си заложила в стихотворението си, Стойне! Направо е разтърсващо! Прегръдка от мен!
Предложения
: ??:??