Достатъчност
Отивам ти! Съвсем съм ти по мярка.
От млъкналия поглед... до нозете.
А все не ти достигам. Все съм малко.
Привършвам се. Звънтя като монета...
Пилея се. И пак се очертавам.
По пръстите полепвам. Обозрима.
Но медната ми кожа изтънява...
Поискай ме безплътна. Прибери ме
преди да съм изтъркана от допир.
Преди да почернее краткостта ми.
Усещаш ли ме? Още ли съм топла?
Аз мога без ръце да те прегърна,
очите ти да нося вместо дреха.
Умората ти дълго да събличам.
Загнездена съм в теб. Като утеха.
Достатъчна. Такава ти приличам...
От млъкналия поглед... до нозете.
А все не ти достигам. Все съм малко.
Привършвам се. Звънтя като монета...
Пилея се. И пак се очертавам.
По пръстите полепвам. Обозрима.
Но медната ми кожа изтънява...
Поискай ме безплътна. Прибери ме
преди да съм изтъркана от допир.
Преди да почернее краткостта ми.
Усещаш ли ме? Още ли съм топла?
Аз мога без ръце да те прегърна,
очите ти да нося вместо дреха.
Умората ти дълго да събличам.
Загнездена съм в теб. Като утеха.
Достатъчна. Такава ти приличам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружа Матеева Все права защищены
