Jun 15, 2008, 12:50 PM

Достатъчност 

  Poetry » Love
894 0 18
Отивам ти! Съвсем съм ти по мярка.
От млъкналия поглед... до нозете.
А все не ти достигам. Все съм малко.
Привършвам се. Звънтя като монета...

Пилея се. И пак се очертавам.
По пръстите полепвам. Обозрима.
Но медната ми кожа изтънява...
Поискай ме безплътна. Прибери ме

преди да съм изтъркана от допир.
Преди да почернее краткостта ми.
Усещаш ли ме? Още ли съм топла?
Аз мога без ръце да те прегърна,

очите ти да нося вместо дреха.
Умората ти дълго да събличам.
Загнездена съм в теб. Като утеха.
Достатъчна. Такава ти приличам...

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??