Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали...
Със камъни обсипват враговете ми
и тялото, и кръста, който нося,
а тръните дерат косите сплетени...
Но аз вървя и милост днес не прося...
Така достигам там - охулен, смазан,
с последни сили кръста си прегърнал...
Но прошката към всички ще запазя,
докато дойде ден да се завърна...
Отивам си..., а кръстът се издига...
кръвта от мене бавно се оттече...
- Защо, народе, вяра не достига? -
устата ми така и не изрече...
7 април 2015
© Георги Ванчев Все права защищены
Прекрасен стих, радвам се, че попаднах на него!
Поздрави!