12 апр. 2015 г., 20:35

Достига ли ни вярата?

1.2K 0 5

Достига ли ни вярата?

 

Понесъл кръста, сред гнева изригнал,

и бурята от хули, бавно стъпвам

с единствено желание - да стигна

до онзи връх с нозете си изтръпнали...

 

Със камъни обсипват враговете ми

и тялото,  и кръста, който нося,

а тръните дерат косите сплетени...

Но аз вървя и милост днес не прося...

 

Така достигам там - охулен, смазан,

с последни сили кръста си прегърнал...

Но прошката към всички ще запазя,

докато дойде ден да се завърна...

 

Отивам си..., а кръстът се издига...

кръвта от мене бавно се оттече...

- Защо, народе, вяра не достига? -

устата ми така и не изрече...

 

7 април 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде се изгуби приятелю от Панагюрище? Отдавна не си публикувал.
    Прекрасен стих, радвам се, че попаднах на него!
    Поздрави!
  • Аз също се поразходих и бях приятно изненадан...
  • Поразходих се из творчеството ти. Много се радвам да те открия!
  • Благодаря, Нина! Понякога две удивителни са много повече от думи!
  • !!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...