Достига ли ни вярата?
Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали...
Със камъни обсипват враговете ми
и тялото, и кръста, който нося,
а тръните дерат косите сплетени...
Но аз вървя и милост днес не прося...
Така достигам там - охулен, смазан,
с последни сили кръста си прегърнал...
Но прошката към всички ще запазя,
докато дойде ден да се завърна...
Отивам си..., а кръстът се издига...
кръвта от мене бавно се оттече...
- Защо, народе, вяра не достига? -
устата ми така и не изрече...
7 април 2015
© Георги Ванчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз също се поразходих и бях приятно изненадан...
-
Поразходих се из творчеството ти. Много се радвам да те открия!
-
Благодаря, Нина! Понякога две удивителни са много повече от думи!
-
!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасен стих, радвам се, че попаднах на него!
Поздрави!