6 мая 2006 г., 01:50

Достойно аз живях 

  Поэзия
688 0 6

Наранявана съм милиони пъти.
Аз страдала съм като никой друг,
но не съжалявам -
случва се на всеки
да бъде нараняван от любим човек.


Наранявана била съм,
ронила съм аз сълзи,
но и обичана била съм,
любов изпълвала е мойте гърди.


Косите си съм скубела от ярост,
от яд и самота.
Но и в очите ми греела e радост,
била съм най-щастлива на света.


И мразех и обичах,
обичана и мразена аз бях.
И смеех се и плаках,
осмивана аз бях,
ще дойде време,
ще ме оплакват,
но поне ще знам,
че живота си достойно изживях.

От всичко аз опитах
и всичко аз видях.
И болката аз вкусих,
и радост изживях.
И даже утре да загина,
не ще аз съжалявам,
че знам достойно аз живях.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??