Достойно аз живях
Наранявана съм милиони пъти.
Аз страдала съм като никой друг,
но не съжалявам -
случва се на всеки
да бъде нараняван от любим човек.
Наранявана била съм,
ронила съм аз сълзи,
но и обичана била съм,
любов изпълвала е мойте гърди.
Косите си съм скубела от ярост,
от яд и самота.
Но и в очите ми греела e радост,
била съм най-щастлива на света.
И мразех и обичах,
обичана и мразена аз бях.
И смеех се и плаках,
осмивана аз бях,
ще дойде време,
ще ме оплакват,
но поне ще знам,
че живота си достойно изживях.
От всичко аз опитах
и всичко аз видях.
И болката аз вкусих,
и радост изживях.
И даже утре да загина,
не ще аз съжалявам,
че знам достойно аз живях.
© Карина Кирова All rights reserved.
Бих казал, истински! 
