kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
27 июл. 2010 г., 15:33

Дотогава ме чакай 

  Поэзия » Белые стихи
1455 0 4

 




Докато се изтощят докрай дните ми
и умората ме налегне с неизбежността,
дотогава ще те тая в мислите си
и ще те пазя дълбоко от неизвестността
и докато избледнеят и нощите ми
и сънищата се претопят от мъката,
ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
прегърнала те мислено с нежността,
а споменът ще се събужда от чувствата ми,
и ще се моли дълго на вероятността,
да бъда отново за теб  действителната
и да оставам, въпреки трудността,
осъмнала дори с главоболие в утрините си,
но пренесла се до теб само с устрема
и опитала да те успокоя с римите си,
наблегнала не само на обичта,
събрала в шепи кураж от воплите си
и обвила те, заради липсата ми в нощта,
и посяла дълбоко за теб надеждите си,
предпазила те от черна самота
и докато мислите ми са от подтиснатите,
ще е излетяла до теб май вече любовта,
преминала границите на обичаните,
но уловила за теб най-чувствените неща
и сбъднала миговете  от истинските,
оставила заради теб всичко настрана, 
рискувала и най-вероятно от всичкото
и с болката, полетяла дори в нощта,
а докато стигна, чакай ме, както сега...

© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сузи, благодаря ти и не бъди тъжна. Пиши по-весели неща занапред и по-вече се усмихвай!
  • много красиво
  • И чакай ме,
    там някъде
    във времето,
    където
    ще сме...
    И сме
    дарили себе си.
    И покорили се един друг
    от
    щастие.
    И
    от останалото
    за
    и
    пред нас...
    В настоящето
    и в бъдещето.
    Зависими
    само от себе си!
    И освободени
    от останалите...
  • Сега
    като
    никога
    се допират
    отново
    сезони
    в чертите
    на цветното
    обагрило
    с островите
    на времето
    парещо
    в хоризонтите
    прострени
    пред очите
    на сегашното...
Предложения
: ??:??