Дотогава ме чакай
Докато се изтощят докрай дните ми
и умората ме налегне с неизбежността,
дотогава ще те тая в мислите си
и ще те пазя дълбоко от неизвестността
и докато избледнеят и нощите ми
и сънищата се претопят от мъката,
ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
прегърнала те мислено с нежността,
а споменът ще се събужда от чувствата ми,
и ще се моли дълго на вероятността,
да бъда отново за теб действителната
и да оставам, въпреки трудността,
осъмнала дори с главоболие в утрините си,
но пренесла се до теб само с устрема
и опитала да те успокоя с римите си,
наблегнала не само на обичта,
събрала в шепи кураж от воплите си
и обвила те, заради липсата ми в нощта,
и посяла дълбоко за теб надеждите си,
предпазила те от черна самота
и докато мислите ми са от подтиснатите,
ще е излетяла до теб май вече любовта,
преминала границите на обичаните,
но уловила за теб най-чувствените неща
и сбъднала миговете от истинските,
оставила заради теб всичко настрана,
рискувала и най-вероятно от всичкото
и с болката, полетяла дори в нощта,
а докато стигна, чакай ме, както сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
