Доверие
720
0
1
Все пак ние се срещнахме с тебе,
любов закъсняла.
Отминали бяха и пролет,
и лято,
и есен...
И ето, над моята стряха -
почти онемяла,
запърха с крилата си птица,
понесе се песен...
Аз скланям глава доверчиво
на твоето рамо
и вярвам,
че ти занапред
ще ми бъдеш опора.
Маяк ще ми бъдеш,
брега ще ми сочиш ти само,
когато след бури житейски
усетя умора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
