Доверие
712
0
1
Все пак ние се срещнахме с тебе,
любов закъсняла.
Отминали бяха и пролет,
и лято,
и есен...
И ето, над моята стряха -
почти онемяла,
запърха с крилата си птица,
понесе се песен...
Аз скланям глава доверчиво
на твоето рамо
и вярвам,
че ти занапред
ще ми бъдеш опора.
Маяк ще ми бъдеш,
брега ще ми сочиш ти само,
когато след бури житейски
усетя умора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
