17.04.2011 г., 19:56 ч.

Доверие 

  Поезия » Любовна
585 0 1

 

 

       Все пак ние се срещнахме с тебе,

       любов закъсняла.

       Отминали бяха и пролет,

       и лято,

       и есен...

       И ето, над моята стряха -

       почти онемяла,

       запърха с крилата си птица,

       понесе се песен...

 

       Аз скланям глава доверчиво

       на твоето рамо

       и вярвам,

       че ти занапред

       ще ми бъдеш опора.

       Маяк ще ми бъдеш,

       брега ще ми сочиш ти само,

       когато след бури житейски

       усетя умора.

 

 

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??