slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Apr 17, 2011, 7:56 PM

Доверие

  Poetry » Love
713 0 1

 

 

       Все пак ние се срещнахме с тебе,

       любов закъсняла.

       Отминали бяха и пролет,

       и лято,

       и есен...

       И ето, над моята стряха -

       почти онемяла,

       запърха с крилата си птица,

       понесе се песен...

 

       Аз скланям глава доверчиво

       на твоето рамо

       и вярвам,

       че ти занапред

       ще ми бъдеш опора.

       Маяк ще ми бъдеш,

       брега ще ми сочиш ти само,

       когато след бури житейски

       усетя умора.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0