slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Apr 17, 2011, 7:56 PM

Доверие

  Poetry » Love
717 0 1

 

 

       Все пак ние се срещнахме с тебе,

       любов закъсняла.

       Отминали бяха и пролет,

       и лято,

       и есен...

       И ето, над моята стряха -

       почти онемяла,

       запърха с крилата си птица,

       понесе се песен...

 

       Аз скланям глава доверчиво

       на твоето рамо

       и вярвам,

       че ти занапред

       ще ми бъдеш опора.

       Маяк ще ми бъдеш,

       брега ще ми сочиш ти само,

       когато след бури житейски

       усетя умора.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0