Довиждане
Довиждане. Не! Време ни е вече!
Не! Няма как! Ще тръгвам... Ей сега...
Така е по-добре. Далече...
Наистина е по-добре.
Тъга...
Не те обичам, някак си се свърших.
Съди ме или не, ти сам реши.
Съмненията много дълго “кърших”
и няма сила вече в мен...
Боли...
Не знам къде ще бъдеш утре вечер.
И много ме е страх къде ще спиш...
Какво ще хапнеш, как ще си облечен...
Прости ми, че те гоня, но...
Тежиш...
Тежиш ми на душата, на летежите,
на чувствените мои светове...
Със свойто равновесие, стремежите,
със твойто, прагматичното...
Сърце...
Довиждане! Бъди щастлив, обичай,
не се изгубвай, себе си бъди!
След бляновете свои светли тичай
и моля те единствено...
Прости...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Тодорова Все права защищены
