19 jul 2011, 20:27

Довиждане

  Poesía » Otra
866 1 4

 

 

Довиждане. Не! Време ни е вече!

Не! Няма как! Ще тръгвам... Ей сега...

Така е по-добре. Далече...

Наистина е по-добре.

Тъга...

Не те обичам, някак си се свърших.

Съди ме или не, ти сам реши.

Съмненията много дълго “кърших”

и няма сила вече в мен...

Боли...

Не знам къде ще бъдеш утре вечер.

И много ме е страх къде ще спиш...

Какво ще хапнеш, как ще си облечен...

Прости ми, че те гоня, но...

Тежиш...

Тежиш ми на душата, на летежите,

на чувствените мои светове...

Със свойто равновесие, стремежите,

със твойто, прагматичното...

Сърце...

Довиждане! Бъди щастлив, обичай,

не се изгубвай, себе си бъди!

След бляновете свои светли тичай

и моля те единствено...

Прости...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...