anenceee (Анна Тодорова) anenceee (Анна Тодорова)
6
Jul 19, 2011, 8:27 PM

Довиждане

  Poetry » Other
860 1 4

 

 

Довиждане. Не! Време ни е вече!

Не! Няма как! Ще тръгвам... Ей сега...

Така е по-добре. Далече...

Наистина е по-добре.

Тъга...

Не те обичам, някак си се свърших.

Съди ме или не, ти сам реши.

Съмненията много дълго “кърших”

и няма сила вече в мен...

Боли...

Не знам къде ще бъдеш утре вечер.

И много ме е страх къде ще спиш...

Какво ще хапнеш, как ще си облечен...

Прости ми, че те гоня, но...

Тежиш...

Тежиш ми на душата, на летежите,

на чувствените мои светове...

Със свойто равновесие, стремежите,

със твойто, прагматичното...

Сърце...

Довиждане! Бъди щастлив, обичай,

не се изгубвай, себе си бъди!

След бляновете свои светли тичай

и моля те единствено...

Прости...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0