25 мая 2008 г., 18:59

Довиждане, училище

3.4K 0 6
Училище, дали е вече време,
да кажа нежеланото "До скоро"?
Ваканцията вече ме обзема...
Уроците са минала умора...

Но моля те, не се сърди, защото
дори за малко аз да те оставя,
наесен ще си спомня пак урока
и топлата, любима класна стая.

И пак със теб ще бъдеме другари,
и ти ще ме въвличаш в чудесата.
Приятелите, знам, ще бъдат старите,
от тебе получавам светлината.


ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ НА ПЪРВОЛАЦИТЕ!!!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С приятелите си ще бъда,старите
    и пак ще се изправя пред дъската.
  • Ех, че хубаво! Дано достигне до повече първолаци топлия ти поздрав!
  • Надявам се поне първолаците да усещат "светлната", защото съвременния ученик едва ли вижда училището като прозорец към света. За съжаление, разбира се... Поздрав, Вальо!
  • Дано този стих стигне до децата, на които е посветен. И те да приемат училището точно по този начин... Поздрави!
  • Поздрав за хубавия стих !!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...