May 25, 2008, 6:59 PM

Довиждане, училище

  Poetry » Other
3.4K 0 6
Училище, дали е вече време,
да кажа нежеланото "До скоро"?
Ваканцията вече ме обзема...
Уроците са минала умора...

Но моля те, не се сърди, защото
дори за малко аз да те оставя,
наесен ще си спомня пак урока
и топлата, любима класна стая.

И пак със теб ще бъдеме другари,
и ти ще ме въвличаш в чудесата.
Приятелите, знам, ще бъдат старите,
от тебе получавам светлината.


ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ НА ПЪРВОЛАЦИТЕ!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • С приятелите си ще бъда,старите
    и пак ще се изправя пред дъската.
  • Ех, че хубаво! Дано достигне до повече първолаци топлия ти поздрав!
  • Надявам се поне първолаците да усещат "светлната", защото съвременния ученик едва ли вижда училището като прозорец към света. За съжаление, разбира се... Поздрав, Вальо!
  • Дано този стих стигне до децата, на които е посветен. И те да приемат училището точно по този начин... Поздрави!
  • Поздрав за хубавия стих !!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...