Доволно е

Donnerjack (Донърджак)
69 251

5 сент. 2014 г., 23:48

Поэзия » Другая

798 0 5

“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от

собствената си смърт.”

Иван Радоев

На М., докато песента ни раздели

Но ние все пак сме в живите…

Сред оределите викове на вятъра

Поднесли хлябовете си над сянката

В едно предшестващо

Изчакване

Защото ние все пак живеем в любовта...

И бели поляни носят летните ни ризи

Иззад безсловесните желания

Обронили главите си над площадите

Съзрели отдавна очите на слънцето

Защото ние спим и щедро сънуваме...

И всяка нощ е грахово зърно

И всеки дъх - порой и звездопад

И всеки час е зестра на покой

Защото ние бродим по пътя на листата

9.8.2011 г. „Св. Константин”

mihri61 (Милко Христов)

2015-02-25T10:29:56+02:00

/Раз/личност си!!!
beti (Бехрин)

2014-11-14T13:23:48+02:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

2014-10-12T14:47:36+03:00

Създаваш настроения, не само поезия!
Eia (Росица Танчева)

2014-10-03T10:56:22+03:00

"И всеки час е зестра на покой

Защото ние бродим по пътя на листата"

Хареса ми...
krchernev (Красимир Чернев)

2014-09-08T11:25:22+03:00

Почувствах настроението ти!
Хареса ми стихът.