Доволно е
“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите…
Сред оределите викове на вятъра
Поднесли хлябовете си над сянката
В едно предшестващо
Изчакване
Защото ние все пак живеем в любовта...
И бели поляни носят летните ни ризи
Иззад безсловесните желания
Обронили главите си над площадите
Съзрели отдавна очите на слънцето
Защото ние спим и щедро сънуваме...
И всяка нощ е грахово зърно
И всеки дъх - порой и звездопад
И всеки час е зестра на покой
Защото ние бродим по пътя на листата
9.8.2011 г. „Св. Константин”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донърджак Все права защищены
