Доволно е

Poetry » Other

1.1K 0 5

“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от

собствената си смърт.”

Иван Радоев

На М., докато песента ни раздели

Но ние все пак сме в живите…

Сред оределите викове на вятъра

Поднесли хлябовете си над сянката

В едно предшестващо

Изчакване

Защото ние все пак живеем в любовта...

И бели поляни носят летните ни ризи

Иззад безсловесните желания

Обронили главите си над площадите

Съзрели отдавна очите на слънцето

Защото ние спим и щедро сънуваме...

И всяка нощ е грахово зърно

И всеки дъх - порой и звездопад

И всеки час е зестра на покой

Защото ние бродим по пътя на листата

9.8.2011 г. „Св. Константин”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mihri61 (Милко Христов)

/Раз/личност си!!!

2015-02-25T10:29:56+02:00
beti

2014-11-14T13:23:48+02:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Създаваш настроения, не само поезия!

2014-10-12T14:47:36+03:00
Eia (Росица Танчева)

"И всеки час е зестра на покой

Защото ние бродим по пътя на листата"

Хареса ми...

2014-10-03T10:56:22+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Почувствах настроението ти!
Хареса ми стихът.

2014-09-08T11:25:22+03:00