Donnerjack (Донърджак)
69 251
Sep 5, 2014, 11:48 PM

Доволно е 

  Poetry » Other
849 0 5

“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от

собствената си смърт.”

Иван Радоев

 

                    На М., докато песента ни раздели

 

 

Но ние все пак сме в живите…

 

Сред оределите викове на вятъра

Поднесли хлябовете си над сянката

В едно предшестващо

Изчакване

 

Защото ние все пак живеем в любовта...

 

И бели поляни носят летните ни ризи

Иззад безсловесните желания

Обронили главите си над площадите

Съзрели отдавна очите на слънцето

 

Защото ние спим и щедро сънуваме...

 

И всяка нощ е грахово зърно

И всеки дъх - порой и звездопад

И всеки час е зестра на покой

 

Защото ние бродим по пътя на листата 

 

 

                                 9.8.2011 г.  „Св. Константин”

© Донърджак All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??