Доза признание
1.8K
0
31
Имам вкус на отминало време,
изрисувало спомен в очите ми.
Всяка болка превръщам в измислица
и я сплитам със нежност... в косите си.
Имам дъх на сълзящи кокичета,
след поройния дъжд луностишия.
Все по-малко изглеждам на себе си,
малко луда, до степен - приличие.
Имам свят, моя тъжна измислица
и прилича на дълго сбогуване.
Самотата... така изкусително
ме целува по устните влюбени.
Имах, теб... само дъх разстояние.
Повтаряемост странна... до втръсване.
Тъжни роли... и доза признание,
тихо, тихо прошепващо: "Късно е!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
