15 jun 2008, 23:38

Доза признание

  Poesía » Otra
1.8K 0 31
 

Имам вкус на отминало време,

изрисувало спомен в очите ми.

Всяка болка превръщам в измислица

и я сплитам със нежност... в косите си.

Имам дъх на сълзящи кокичета,

след поройния дъжд луностишия.

Все по-малко изглеждам на себе си,

малко луда, до степен - приличие.

Имам свят, моя тъжна измислица

и прилича на дълго сбогуване.

Самотата... така изкусително

ме целува по устните влюбени.

Имах, теб... само дъх разстояние.

Повтаряемост странна... до втръсване.

Тъжни роли... и доза признание,

тихо, тихо прошепващо: "Късно е!"

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...