16 нояб. 2009 г., 09:51

Дозата

1K 0 30

Съвсем мъничко смях -

колкото просено зрънце,

маса, два стола (в кафене),

чисти погледи,

едно тихо: „Здравей!”

(надвикало шума в залата),

нежно докосване

на пръстите…

Моята доза

от щастие…

бавно изпита

с горещо кафе.

 

 

29.11.2008 г.

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стига ни!
    Но нека искаме още, и още, и още...
  • Е, аз сега ще си пусна кафето...другото може и да дойде...

    Поздравления за прекрасния стих!
  • Ще трябва да увелича дозата. Ще ти предпиша по три пъти на ден, но не кафе, а щастие!!! Значи на осем часа с повече витамини. Преди употреба, прочети упътването!!!
  • чудно...но усетих болката...
  • "А колко малко ми е нужно:
    да ме погледнеш,да ме докоснеш!
    Ти си моята доза-щастие,
    изпълваща ме с живот!"

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...