Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!”
(надвикало шума в залата),
нежно докосване
на пръстите…
Моята доза
от щастие…
бавно изпита
с горещо кафе.
29.11.2008 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
Но нека искаме още, и още, и още...