Драги мой приятелю!
Почувства ли?
Поднесе ни животът страшна изненада
и ни остави сам-сами.
Пред всеки спусна по една преграда.
Усети ли, мон шер ами?
Самотници останахме с теб
двамата, разбра ли?
Причината?!Не зная коя е и каква.
Защо мълчиш? Кажи ми нещо ти!
Кажи ми, слушам.
Дори проклятие, но изречи.
Косите ни ще побелеят. Идва есен.
Листа се ронят. Дъжд ръми.
Изчезва радост. Смях. Любов. И песен.
Почувства ли, мон шер ами?
Така се случи, на кръстопът се озовахме
и може би еднакво ни боли.
Сега е важно да решим всеки от нас
нов друм ли ще поеме,
или отново ще тръгнем с теб
по старата утъпкана пътека.
В една единствена посока,
която води само към дома ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
