Diskordia (Ивалина Петкова)
23 100
24 июн. 2018 г., 23:23

Дракон 

  Поэзия
668 1 4

                       

 

Младостта си сияна ти дадох-

нежен стрък от уханна трева,

със зеленината и сила на здравец,

със прашеца на безбройни цветя.

 

Като клада горях денонощно

твоят лед на кристал да стопя,

да затопля луната порочна

в сянката и бурите си да стая.

 

Косите си черни над тебе разплитах,

погалила с тях звездно небе-

гръмотевична сила с която да литнеш,

да порасне в теб неспокойно дете.

 

С устни мамещи в тебе се врекох,

свих гнездо додето ти никнат криле,

с огнен дъх дорде се сдобиеш

по драконовски да изпепелиш сърце.

 

Отлитай бързо и надалеч отивай,

недей обръща тромава глава,

с първият си дъх изпепели ме

получил безгранична свобода.

© Ивалина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??