Diskordia (Ивалина Петкова)
24 100
24.06.2018 г., 23:23 ч.

Дракон 

  Поезия
581 1 5

                       

 

Младостта си сияна ти дадох-

нежен стрък от уханна трева,

със зеленината и сила на здравец,

със прашеца на безбройни цветя.

 

Като клада горях денонощно

твоят лед на кристал да стопя,

да затопля луната порочна

в сянката и бурите си да стая.

 

Косите си черни над тебе разплитах,

погалила с тях звездно небе-

гръмотевична сила с която да литнеш,

да порасне в теб неспокойно дете.

 

С устни мамещи в тебе се врекох,

свих гнездо додето ти никнат криле,

с огнен дъх дорде се сдобиеш

по драконовски да изпепелиш сърце.

 

Отлитай бързо и надалеч отивай,

недей обръща тромава глава,

с първият си дъх изпепели ме

получил безгранична свобода.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??