Дракон
Младостта си сияна ти дадох-
нежен стрък от уханна трева,
със зеленината и сила на здравец,
със прашеца на безбройни цветя.
Като клада горях денонощно
твоят лед на кристал да стопя,
да затопля луната порочна
в сянката и бурите си да стая.
Косите си черни над тебе разплитах,
погалила с тях звездно небе-
гръмотевична сила с която да литнеш,
да порасне в теб неспокойно дете.
С устни мамещи в тебе се врекох,
свих гнездо додето ти никнат криле,
с огнен дъх дорде се сдобиеш
по драконовски да изпепелиш сърце.
Отлитай бързо и надалеч отивай,
недей обръща тромава глава,
с първият си дъх изпепели ме
получил безгранична свобода.
© Ивалина Петкова All rights reserved.
