yotovava (Валентина Йотова)
2496 20850
28 мая 2022 г., 10:05  

Драски по свечеряване 

  Поэзия » Любовная
226 3 8

ДРАСКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ

 

Дали разчела съм погрешно

от Бог изпратените знаци?

Раздипли тънката си дрешка

в очите ми зелено лято.

 

Така – по всяка вероятност,

наивно съм се заблудила,

че шанс изпраща ми съдбата –

за нова обич и закрила.

 

И премълчаното – да кажа,

пропуснатото – да наваксам,

и златната ми есен даже 

да бъде приказка прекрасна.

 

Денят зад билото изтече,

а аз се лутам сред химери.

Минути пропилях – безценни,

а отговори не намерих.

 

Защото скитник не домува, 

не пуска корен – да поседне.

И колко болка ще ми струва,

че те обичах – за последно?

 

А чашата ми с чай е празна

и дрипав шалът ми от свила...

Сънувах дълго, а наяве –

един от нас си е отишъл.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо, радвам се да те видя тук.
  • !
  • Благодаря, Тони, есента ми е любимият сезон, родена съм в края на септември.
  • "Защото скитник не домува,
    не пуска корен – да поседне."
    А истините все пътуват
    от първа спирка до последна.

    Поздравления!
  • Много е красиво!
  • Остави ме без думи.
  • Харесва ми, но толкова е познато,че ...
    Може би,човек съпреживява самотата като част от живота на творческото си битие.
    Поздравления, Валентина!
  • Прекрасен стих, Валя. Аз пък за разлика от други много харесвам есента. Тази златна есен...
    "И премълчаното – да кажа,
    пропуснатото – да наваксам,
    и златната ми есен даже
    да бъде приказка прекрасна."
Предложения
: ??:??