Драски по свечеряване
ДРАСКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дали разчела съм погрешно
от Бог изпратените знаци?
Раздипли тънката си дрешка
в очите ми зелено лято.
Така – по всяка вероятност,
наивно съм се заблудила,
че шанс изпраща ми съдбата –
за нова обич и закрила.
И премълчаното – да кажа,
пропуснатото – да наваксам,
и златната ми есен даже
да бъде приказка прекрасна.
Денят зад билото изтече,
а аз се лутам сред химери.
Минути пропилях – безценни,
а отговори не намерих.
Защото скитник не домува,
не пуска корен – да поседне.
И колко болка ще ми струва,
че те обичах – за последно?
А чашата ми с чай е празна
и дрипав шалът ми от свила...
Сънувах дълго, а наяве –
един от нас си е отишъл.
© Валентина Йотова All rights reserved.
