11 июл. 2008 г., 12:09

dreamcatcher

767 0 7

ако кажеш че имаме време

да въртим света на пръста си

да глезим следобедите

да крием кривите огледала

в джобовете си

преминали през тях преди сто години

да спъваме тревата

да четем листове мълчание

да влачим изчезнали мисли

ако кажеш че имаме поне една секунда още

да е добре

да не е  добре

да връзваме спомени по краищата на нощта

да въртим на шиш началото

да връщаме пътя

да просим милост

да спираме в момента останали без дъх

да тичаме по сивото на облаците

ако ми кажеш че имаме време

да разлистя себе си

в няколко сенки по гърба на светлината

миг преди да стъпя в сърцето ти

ако кажеш една секунда

ще съм

феноменално отклонение вляво

преди първия светофар в твойта посока

още

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...