11 июл. 2008 г., 12:09

dreamcatcher

766 0 7

ако кажеш че имаме време

да въртим света на пръста си

да глезим следобедите

да крием кривите огледала

в джобовете си

преминали през тях преди сто години

да спъваме тревата

да четем листове мълчание

да влачим изчезнали мисли

ако кажеш че имаме поне една секунда още

да е добре

да не е  добре

да връзваме спомени по краищата на нощта

да въртим на шиш началото

да връщаме пътя

да просим милост

да спираме в момента останали без дъх

да тичаме по сивото на облаците

ако ми кажеш че имаме време

да разлистя себе си

в няколко сенки по гърба на светлината

миг преди да стъпя в сърцето ти

ако кажеш една секунда

ще съм

феноменално отклонение вляво

преди първия светофар в твойта посока

още

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...