ако кажеш че имаме време
да въртим света на пръста си
да глезим следобедите
да крием кривите огледала
в джобовете си
преминали през тях преди сто години
да спъваме тревата
да четем листове мълчание
да влачим изчезнали мисли
ако кажеш че имаме поне една секунда още
да е добре
да не е добре
да връзваме спомени по краищата на нощта
да въртим на шиш началото
да връщаме пътя
да просим милост
да спираме в момента останали без дъх
да тичаме по сивото на облаците
ако ми кажеш че имаме време
да разлистя себе си
в няколко сенки по гърба на светлината
миг преди да стъпя в сърцето ти
ако кажеш една секунда
ще съм
феноменално отклонение вляво
преди първия светофар в твойта посока
още
© Зорница Николова Всички права запазени