Jul 11, 2008, 12:09 PM

dreamcatcher

769 0 7

ако кажеш че имаме време

да въртим света на пръста си

да глезим следобедите

да крием кривите огледала

в джобовете си

преминали през тях преди сто години

да спъваме тревата

да четем листове мълчание

да влачим изчезнали мисли

ако кажеш че имаме поне една секунда още

да е добре

да не е  добре

да връзваме спомени по краищата на нощта

да въртим на шиш началото

да връщаме пътя

да просим милост

да спираме в момента останали без дъх

да тичаме по сивото на облаците

ако ми кажеш че имаме време

да разлистя себе си

в няколко сенки по гърба на светлината

миг преди да стъпя в сърцето ти

ако кажеш една секунда

ще съм

феноменално отклонение вляво

преди първия светофар в твойта посока

още

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...