25 мая 2014 г., 16:08

Дреболии

953 0 7

„Ранно пиле – рано пее.” Късно пиле – друг му пее.

 

„Капка по капка – вир.” Сметките – цял язовир.

 

 „Бързата работа – срам за майстора.” Бавната работа – няма го майстора.

 

„Залудо работи, залудо не стой!” Но кой ще плати за работата в брой?

 

„За един свадба, за друг – брадва.” Трети от страни се радва.

 

„Пáрен каша духа.”  Ще духа, ако има!

 

„Мисля, значи съществувам.” А има ли значение какво мисля?

 

„Каквото посееш, такова ще жънеш.” И е без значение на ръка ли жънеш или с комбайн!

 

„Цървули няма, гайда иска.” Но за промяна не му стиска.

 

Светът е изтрещял!
От странности пращи!
А ти си оцелял?
Не, в кюпа си и ти!
Че в чалга безхаберна
са вяра и морал
и власт несъразмерна
поддържа този хал...

 

 

Баба знае

2 и 200:

я си трае,

я  - с протеста.

 

Любовта  е като манджата: не е нужно да кипи – може да загори, ако не я наглеждаш. Виж, ако къкри, това е друга работа. Ще изкара по-дълго и по-лесно се докарва на вкус. Но се иска да не бързаш.

 

На мечтите не се прави рекламация.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...