Дрехата ти ми нашепва
Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби
слънчев лъч, долетял през мъглата.
Заразказва за скрити съдби,
но с мелодия странно позната.
С цветовете на зрял листопад
моя дом позатихнал облече.
Заблещука изящен брокат
по ревера на тъмната вечер.
* виж при Ирен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
