Дрехата ти ми нашепва
Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби
слънчев лъч, долетял през мъглата.
Заразказва за скрити съдби,
но с мелодия странно позната.
С цветовете на зрял листопад
моя дом позатихнал облече.
Заблещука изящен брокат
по ревера на тъмната вечер.
* виж при Ирен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
