Oct 23, 2024, 6:03 AM

Дрехата ти ми нашепва 

  Poetry » Landscape
180 6 7

Пред рояла се спря есента

и макар че на лято се вричаме,

приласка в две ръце песента,

просто следващ сезон за обичане. *

 

Мрака в златноръждиво проби

слънчев лъч, долетял през мъглата.

Заразказва за скрити съдби,

но с мелодия странно позната.

 

С цветовете на зрял листопад

моя дом позатихнал облече.

Заблещука изящен брокат

по ревера на тъмната вечер.

 

* виж при Ирен

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Пепи! Благодаря ви за любими.
  • Като картина!
  • ИнаКалина, Вили, Мария, Дани- благодаря ви, че споделихте възхищението ми. 🍀
    От телефона не успях да свържа произведенията, а и не бях сигурна, дали стихчето достига съвършенството на дрехата.
  • Поздравления, Светли!
  • Много фино, леко и ефирно, Светличка!👍💖Чудесно творческо сътрудничество с Ирен! Не трябваше ли да го пуснеш като свързано произведение?
  • Много хубаво, Светле 🍁
  • Готино - "Заблещука изящен брокат по ревера на тъмната вечер." Целия стих ми допадна. Светле. Вярно е, че всеки сезон е хубав, "за обичане".
Random works
: ??:??