МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
17 окт. 2019 г., 11:13

Дреме ми на топа, че дъска ми хлопа 

  Поэзия » Юмористическая
722 1 5

Тия скучни лели

с книгите дебели

да вървят при попа!

Аз съм за Потопа

от шеги, закачки

и играчки-плачки.

А след мен – и суша

кротичко ще слуша

и хорце ще тропне,

снáга ще изопне

и хатър ще скърши –

ето, мина, свърши.

Пак ми е дъждовно,

някак си любовно.

Дай, кръчмарю, още!

Днес ще се напия,

няма само нощем

без ответ да вия

към луна облещен

и да паля свещи

за любов – магия.

Ще направя помен

на дела си скромен,

на мечти, копнежи

и на скръб безбрежна.

Нека да е шумно,

радост в мен да лумне.

Гайдата да писне

и дъждът да плисне

в звуци – жар безумни,

в пир по време чумно.

Топчето да пукне,

гълъб бял да гукне

и на моя покрив.

Ризата да лепне

от умора мокра,

не в сълзи нелепи,

не от жал горчива

по съдбата дива.

Питомното хващам

и късмета сгащвам –

пука ми на топа,

че дъска му хлопа!

Цигу-мигу, хопа-тропа!

Опа!

 

 

17.10.2019

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??