Дреме ми на топа, че дъска ми хлопа
Тия скучни лели
с книгите дебели
да вървят при попа!
Аз съм за Потопа
от шеги, закачки
и играчки-плачки.
А след мен – и суша
кротичко ще слуша
и хорце ще тропне,
снáга ще изопне
и хатър ще скърши –
ето, мина, свърши.
Пак ми е дъждовно,
някак си любовно.
Дай, кръчмарю, още!
Днес ще се напия,
няма само нощем
без ответ да вия
към луна облещен
и да паля свещи
за любов – магия.
Ще направя помен
на дела си скромен,
на мечти, копнежи
и на скръб безбрежна.
Нека да е шумно,
радост в мен да лумне.
Гайдата да писне
и дъждът да плисне
в звуци – жар безумни,
в пир по време чумно.
Топчето да пукне,
гълъб бял да гукне
и на моя покрив.
Ризата да лепне
от умора мокра,
не в сълзи нелепи,
не от жал горчива
по съдбата дива.
Питомното хващам
и късмета сгащвам –
пука ми на топа,
че дъска му хлопа!
Цигу-мигу, хопа-тропа!
Опа!
17.10.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свежо.
