Друга
Високо беше жаркото небе,
да го обходя време не намерих…
Онези, мойте, нощните криле
ми позволиха само да премеря
мечтите си с аршин на куп звезди…
А после на земята ме свалиха.
Опитах да проплача, че боли,
че без небе душата ми е тиха…
Но кой да чуе в тази мараня,
щом даже и Южнякът се стаява
във клоните на старата липа
и с жаден дъх в листата прошумява.
Сънят ми се изля във огнен стих.
Научих се със теб да си говоря
съвсем сама, когато свода тих
в очите ми със болката се бори…
И се прокрадва в пареща сълза,
а после като огънче блещука…
И пак ми дава сили да летя,
и с тази обич да осъмвам друга…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
