danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
5.08.2012 г., 13:01 ч.

Друга 

  Поезия » Любовна
596 0 4

Високо беше жаркото небе,

да го обходя време не намерих…

Онези, мойте, нощните криле

ми позволиха само да премеря

 

мечтите си с аршин на куп звезди…

А после на земята ме свалиха.

Опитах да проплача, че боли,

че без небе душата ми е тиха…

 

Но кой да чуе в тази мараня,

щом даже и Южнякът се стаява

във клоните на старата липа

и с жаден дъх в листата прошумява.

 

Сънят ми се изля във огнен стих.

Научих се със теб да си говоря

съвсем сама, когато свода тих

в очите ми със болката се бори…

 

И се прокрадва в пареща сълза,

а после като огънче блещука…

И пак ми дава сили да летя,

и с тази обич да осъмвам друга…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??