31 авг. 2017 г., 11:53  

Друга

1.4K 12 41

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга. 
С гълъби трошици ще деля. 
А на вятъра ще съм любимата съпруга. 

 

Вода ще пия сутрин от росата. 
Вечер ще се къпя в залеза червен. 
Не ме търси. Оставих някъде душата. 
Нека бъда лоша щом ти си съвършен. 

 

Ще се обличам с цветовете на дъгата. 
Различна искам да съм всеки ден. 
Светулка малка ще прогонва тъмнината. 
Човек все пак за светлината е роден. 

 

В облаците нощем ще заспивам. 
Вселената ще пее тихичко над мен. 
С гумичка вълшебна вече те изтривам. 
Забрави и ти... за онзи миг несподелен. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...