31 авг. 2017 г., 11:53  

Друга

1.4K 12 41

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга. 
С гълъби трошици ще деля. 
А на вятъра ще съм любимата съпруга. 

 

Вода ще пия сутрин от росата. 
Вечер ще се къпя в залеза червен. 
Не ме търси. Оставих някъде душата. 
Нека бъда лоша щом ти си съвършен. 

 

Ще се обличам с цветовете на дъгата. 
Различна искам да съм всеки ден. 
Светулка малка ще прогонва тъмнината. 
Човек все пак за светлината е роден. 

 

В облаците нощем ще заспивам. 
Вселената ще пее тихичко над мен. 
С гумичка вълшебна вече те изтривам. 
Забрави и ти... за онзи миг несподелен. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...